Град
Сталин и българо-съветските културни отношения през втората половина на 50-те
г. на XX
в.
(Втора част - 1958 - 1959 г.)
...
Сред най-значимите събития, които служат на българското
общество за основа на българо-руската дружба, безспорно е Освободителната война
от 1877/ 1878 г. Не малка част от събитията и мероприятията във Варна през 1958
г. са свързани с 80-тата годишнина от войната, дала свобода на българите. Това
се използва умело и от ръководството на БКП като допълнителен повод за
затвърждаване на българо-съветското приятелство.
Във Варна тази годишнина се отбелязва с няколко събития
през месец март. На 3-ти в Народния театър е изнесен рецитал „За свободата” по
стихове на Хр.Ботев и Ив.Вазов от Атанас Величков. В празничната програма
участие вземат още ансамбъл от с.Чернево, смесения хора на ДИП „Първи май” и
танцовия състав на ККЗ „Г.Димитров”. Вечерта завършва с изпращане на
поздравителни телеграми до министерските съвети и централните комитети на
комунистическите партии на НРБ и СССР.[1]
В рамките на същия ден, 3-ти март, в салона на Клуба на
културните дейци-Варна се открива документална изложба, посветена на
80-годишнината. Тя представлява репродукции на картини и гравюри, свързани с
войната и Освобождението. Редом с тях са включени и табла с „похода на руските войски и превземането на
Варна през Руско-турската война от 1828/ 1829 г.”[2]
и снимки от посрещането на съветските бойци в града на 8-ми септември 1944г.[3]
Тази изложба е ярък пример за излизане отвъд
историческите рамки на годишнината и използване на повода за политическо
внушение. Мотивът „Русия/СССР наш постоянен освободител” е умело вплетен в
проведеното мероприятие, обединявайки събития от два века, от два коренно
различни исторически периода. Разбира се, това е направено напълно съзнателно
от властта, като за варненци е допълнено и с дата от местната история –
влизането на руските войски в града по време на Руско-турската война от 1828/
1829 г. Красноречиви са заключителните слова на статията „Изложба „80 години от
Освобождението” във в. „Народно дело” от 4 март 1958 г. – „Излизаш от изложбата с възпламнала отново признателност и вярна любов
към великия руски народ, донесъл свободата, върнал радостта и песните в родния
ни дом.”[4]
Десет дни след събитията в Народния театър и салона на
Клуба на културните дейци-Варна, „Варненска комуна” събира гражданите на
морския град по повод беседа на Кръстьо Баев на тема: „Достоевски и нашето
Освобождение”. За основа на проведената дискусия служи дневника на писателя.
Основната цел на мероприятието е да демонстрира „съчувствието на руското общество” към българския народ.[5]
Наред с представяне на историческите факти, тази среща има и силно емоционално
въздействие, ефект, търсен от БКП и обществено-масовите организации.
Два месеца преди честването на 80-тата годишнина от
Освобождението, във Варна се открива съветска библиотека-читалня. Тя отваря
врати на 7 януари 1958 г. Културната институция притежава 6 000 тома книги
– художествени и научни, като записаните читатели са над 300 души.[6]
Откриването на подобна библиотека е в резултат на към
съветската литература в града. Тя е необходима и от гледна точка на развиващата
се икономика на Варна, тъй като там може да се намери множество томове с
техническа литература. Освен това, така се извършва популяризация на руския
език, който вече е задължителен, ако човек иска да се развива професионално или
просто да бъде информиран за новостите в различни сфери на човешкото развитие.
На
16 януари в град Варна пристига съветския струнен квартет „Бетовен” (проф.
Дмитрий Циганов, Василий Ширинский, Вадим Борисовский и Сергей Ширинский).[7]
Два дни по-късно в града пристига и композитора Дмитрий Шостакович[8].
Заедно с квартет „Бетовен” той изнася концерт от негови творби на сцената на
Народния театър.[9] На
следващият ден Шостакович участва в среща с културни дейци на Варна.[10]
Дмитрий
Шостакович е един от най-известните композитори и пианисти на Съветския съюз.
Има много богато творчество, но и доста динамичен, изпълнен с повратности
живот. Гостуването му във Варна е истински празник за почитателите на
класическата музика.
Акцент
в българо-съветските отношения в град Варна през 1958 г. се поставя през месец
май, когато в града гостуват „Малий театър” и делегация на „Дружеството за
съветско-българска дружба”. Тези срещи са силен израз и символ на дружбата
между двата народа в областта на културата и политиката. Това са едни от
най-емблематичните посещения на съветски представители във Варна за втората
половина на 50-те години на XX в.
На
25 май 1958 г. в гр.Варна пристига един от най-старите руски театри – „Малий
театър”.[11]
Както отбелязва пресата от това време „Неговото
гостуване е рядък признак на драматичното изкуство в нашия град”[12]. Два дни по-късно трупата изнася
представление пред работниците в ККЗ „Георги Димитров”, посещавайки след това и
военноморската база в града. В края на 27 май актьорите са посрещнати и в ДИП
„Дружба”. Тази среща се превръща в „...огромен
митинг за сближаване на българския и съветския народи чрез изкуството.”[13]
В края на месец май Варна посреща делегация на
„Дружеството за съветско-българска дружба”, водена от председателя на
организацията, световноизвестния авиоконструктор Андрей Туполев[14].
Съветските гости са посрещнати в местността „Пода”, след което тържествено
преминават по варненските улици, обсипани с множество приветствия от гражданите
и гостите на града[15].
Ден
след пристигането си, на 31 май, в Летния театър на града се устройва вечер на
българо-съветската дружба. Гостите от СССР откриват концертната програма, като
поставят началото и на културния форум „Варненско лято”[16].
Проследявайки
богатата културна програма на Варна през 1959 г., свързана с българо-съветската
дружба се забелязва, че по-голямата част от събитията са съсредоточени през
втората половина на годината, като сериозно внимание се обръща на украинския
народ и дружбата му с българския. Това, може би не е случайно. Годината 1959 е
тясно свързана със СССР, най-вече с нейния ръководител – Никита Сергеевич
Хрушчов. Генералният секретар на КПСС, който е с украински произход, през тази
година навършва 65 г. Отново през 1959 г. той получава и Ленинска награда за
мир. През същата тази година се навършват и 5 години от предаването на Кримския
полуостров в състава на Украинска ССР[17].
Налице са струпване на множество събития, които акцентират и съсредоточават
вниманието върху украинския народ.
Още
на 8 март – Международния ден на жената, при провеждане на вечер, посветена на
празника, се акцентира върху опита на съветската жена, от който трябва да
почерпи и родната българка. Наред с изнесения доклад на тема: „Съветските жени
– челен отряд в международното женско движение”, се прожектира и художествения
филм „Киевчанка”[18].
Осем
дни по-късно по идея на ККД и работническия клуб „Георги Димитров” в салона на
„Варненска комуна”[19]
се провежда вечер на Тарас Шевченко[20].
Тя е по повод 145 г. от рождението на именития украински поет и художник.
Изнесен е доклад за живота и делото му, след което заслужилата артистка Н.Станиславска
изпълнява откъси от пиесата „Наймичка”. В края на празничната вечер артистите
В.Гачева, Ив.Даскалов и А.Камбуров рецитират стихове от Шевченко[21].
В
началото на месец април ОФ заедно с БСД и БКП дават възможност на варненската
общественост да се запознаят по-отблизо със Съветската икономика, бит, култура
и природа, представяйки няколко изложби, свързани с тези тематики.
Политико-пропагандният елемент, разбира се, умело се вклинява в общата картина,
а посланията са еднозначни.
В
центъра на града, посредством табла, варненци и гостите на града се запознават
с тематичните изложби „XXI конгрес на КПСС” и
„Съветските жени – строители на комунизма”[22].
Тези двете единствено са разположени
на открито (това предразполага да бъдат видяни от много повече хора), за
разлика от останалите три, които са експонирани в различни културни центрове на
Варна („С фотоапарат до Алтай” – в клуб на говорещите руски език, „Уралски
завод за тежко машиностроене” и „Младежта на Минския завод”– във фоайето на
кино „Г.Димитров”). По информация на ГК на БСД-Варна за периода януари-април,
закритите изложби са посетени от 11 500 души[23].
По
повод 1-ви юни – Денят на детето, в град Варна се организира седмица на детския
съветски филм. Взето е решение всички прожекции на филмите за децата от
детските градини да бъдат безплатни[24].
Политическата
нишка и тук много ясно си личи. Наред с образователния и културния елемент,
чрез това събитие се цели да се възпита или „превъзпита” младежта да обикне
СССР, съветския човек, неговия бит и ежедневие, да покаже близостта на
съветското дете с българското, да демонстрира правилния пример и модел за живот
и подръжание. Посредством седмото изкуство, особено в най-ранна детска възраст,
се гарантира до голяма степен успеха на политиката на пропаганда, т.е.
използване на киното като фактор за изграждане на социалистическата личност. В
следващите редове ще видим и примери, свързани с ролята на киното, но този път
вече при възрастните. Мотивът си остава, сменя се само аудиторията.
Набиращият
все по-голяма популярност фестивал „Варненско лято”[25]
през 1959 г. предоставя сцена на множество съветски творци в областта на киното
и музиката. Сред изпълнителите, демонстрирали своите възможности в Летния
театър са: Шовкет Алекперова (н.а. на Азербайджанската ССР), Шота Кикнадзе
(з.а. на Грузинската ССР), Рина Зельонная (з.а. на РСФСР), Алексей Огородников
и Мамед Мурадов (з.а. на Азербайджанската ССР)[26].
Сред съветските филми, които представляват повече
от половината от всички прожектирани се отличават „Баща и деца”, по
едноименния роман на И.Тургенев, „Първа любов”, „Щурмуването на небесата” на
режисьора А.Рибаков[27],
„Животът е в твоите ръце”[28]
и десетки други.
Безспорно
най-значимото събитие, свързано с културата на Варна през 1959 г., е откриването на Международния дом на
журналистите. Той се явява и първият построен в света[29].
Разходите, свързани със строителството на дома са поети от българското
правителство, но цялото вътрешно оборудване и обзавеждане е дело на
националните журналистически съюзи, членове на Международната организация на
журналистите (МОЖ)[30].
На
26 юли министъра на просветата и културата на НРБ Живко Живков заедно с
председателя на МОЖ Жан-Морис Ернан прерязват лентата на новото международно
културно средище. На откриването присъстват журналисти от СССР, Китайската
народна република, Франция, Италия, Гърция, Япония, Мексико, Венецуела и др.[31]
В своето слово Славчо Васев, председател на Съюза на българските журналисти,
заявява: „Особеността на нашето тържество
се корени в съществената на дело международна журналистическа солидарност.”[32]
Като продължение на вложения от Васев смисъл, министър Живков допълва: „Нека този дом да служи на мира и дружбата
между народите.”[33] От своя страна Жан-Морис Ернан определя
този Дом като „успешен експеримент.”[34]
Действително,
изграждането на този Международен дом на журналиста на територията на България,
на държава от Източния блок, на най-верния сателит на Москва, е изключителен
успех за София и признание за НРБ. Самият факт, че гости са журналисти от
държави, членки на НАТО, е показателно. От друга страна, това е добре дошло за
БКП, тъй като по този начин се демонстрира, и до някаква степен доказва, че в
страната няма толкова сериозна цензура върху печата, че свободата на словото не
е тема табу за България, и така да отхвърли голяма част от обвиненията срещу
нея от Западните страни. Поредно доказателство как едно културно събитие се
използва и за политически цели. Разбра се, всичко това е твърде характерно,
особено що се отнася за периода на Студената война.
През есента на 1959 г. се провежда традиционният вече за България Месец
на българо-съветската дружба. Проведен е в дните от 16 до 23-ти септември, под
надслов „Под яркото слънце на българо-съветската дружба към все по-големи
успехи.” В празничния месец във Варна пристигат изявени съветски деятели на
културата. Сред гостите са Иван Пустовалов, гл.редактор на в. „Съвети Русия”,
Игор Муртов, украински писател[35]
и пианиста Сергей Доренски[36],
който изнася на 18 септември в кино „Република” концерт.[37]
Друг,
значим изпълнител, световно известен от СССР, който посещава Варна, е
арфистката Вера Дулова[38].
Тя прави това на 17 ноември в салона на кино „Република. Присъствието на
проф.Дулова в морския ни град е определено като „забележително културно събитие.”[39]
Тя е заслужил артист на РСФСР и Заслужил деятел на изкуствата на РСФСР (1951
г.)[40].
В
края на годината, двайсетина дни след Месец на българо-съветската дружба, във
Варна се провежда Декада на украинската култура.[41]
Тук е момента да припомня, че тази инициатива кореспондира с по-горе
споменатото от мен, че 1959 г. е характерна със струпване на множество събития,
акцентиращи върху украинския народ. Декадата е едно своеобразно продължение на
започналото още през март с.г. популяризиране на украинската култура,
продължена от ритмичното присъствие на украински културни дейци и игрални филми
в културния календар на Варна.
В
рамките на дванадесетте дни, посветени на Украйна, във Варна се провежда Вечер
на украинската култура. Тя се провежда на 21 ноември по инициатива на ГК на БСД и Клуба на
говорещите руски език „Максим Горки.”[42]
На 22
ноември в града пристигат Игор Муратов и Йосиф Пионтковски, председател на
колхоза „С.М.Киров” в с.Чернобаевка, Херсонска област, които участват в
тържествена вечер в ДНФ. На тази среща Муратов заявява, че „...нашите народи имат общност на езиците, характерите, стремленията.
Украинският народ обича българския затова, че в най-тежките за Съветския съюз
години българският войник не е стрелял против своите братя.”[43]
В знак на почит и уважение самият Муратов прочита на украински стихове на Ботев
и Смирненски.[44]
На
следващия ден, 23-ти ноември, в града пристига и останалата част от украинската
делегация. Тя е в състав: З.Печигорук, зам.председател на украинския филиал на
Дружеството за съветско-българска дружба; К.Северинов, миньор в мина „Георги
Димитров” гр.Сталино; И.Недялков – кореспондент на в. „Правда Украины”.
Вечертта е устроен тържествен концерт в Народния театър, където з.а. на УССР
Г.Поливанова изпълнява украински народни песни под акомпанимента на цигуларката
О.Пархоменко.[45]
*
* *
Развитието на българо-съветските културни отношения с център Варна през
втората половина на 50-те години на XX
в. оказват благоприятно влияние върху културния живот на морския град. Жителите
и гостите на града успяват да се докоснат до необятната съветска култура, да
почерпят опит, но също така и да демонстрират уважение и почит към артистите от
СССР. Посрещането на творци като Борис Покровски, Сергей Балашов, Дмитрий
Шостакович, Вера Дулова, научни дейци като Андрей Туполев и Малий театър –
истинска институция в областта на културата, доказва, че Варна е един от
националните центрове на българо-съветската дружба. Нещо повече. През
последните две години от разглеждания период морския град излиза на
международна сцена. Отличен пример за това е изграденият край Варна
Международен дом на журналиста. Освен признание за града, това е и изключителен
дипломатически успех за България, като страна от Източния блок.
[1] „Честваха 80 години от
Освобождението”, в. „Народно дело”,
бр.53 (4204)/ 4 март 1958 г.
[2] „Изложба „80 години от
Освобождението”, в. „Народно дело”,
бр.53 (4204)/ 4 март 1958 г.
[3] Пак там
[4] Пак там
[5] „Достоевски и нашето
Освобождение”, в. „Народно дело”,
бр.62 (4213)/ 14 март 1958 г.
[6] ДА-Варна, ф.18. оп.4, а.е.47,
л.8
[7] „Струнният квартет „Бетовен”
пристигна”, в. „Народно дело”, бр.14
(4165)/ 17 януари 1958 г.
[9] „Гостуването на Дмитрий
Шостакович във Варна”, в. „Народно дело”,
бр.16 (4167)/ 19 януари 1958 г.
[10] „Творческа среща с Дмитрий
Шостакович”, в. „Народно дело”, бр.17
(4168)/ 21 януари 1958 г.
[12] „Малий театър във Варна”, в. „Народно дело”, бр.121 (4272)/ 23 май
1958 г.
[13] „Възторжени срещи с колектива на
Малий театър”, в. „Народно дело”,
бр.124 (4275)/ 28 май 1958 г.
[14] Повече за Андрей Туполев на http://www.warheroes.ru/hero/hero.asp?Hero_id=10008, достъп на 22.09.2017 г.
[15] „Във Варна пристигна делегация
на „Дружеството за съветско-българска дружба”, в. „Народно дело”, бр.127 (4278)/ 31 май 1958 г.
[16] „Тържество на дружбата”, в. „Народно дело”, бр.128 (4279)/ 1 юни
1958 г.
[18] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.46,
л.2
[19] в. „Народно дело”, бр.63 (4524)/ 15 март 1959 г.
[20] Виж повече на http://lib.russportal.ru/index.php?id=authors.shevchenko.shevchenko1876_01_0000 , достъп към 23.09.2017 г.
[21] „Вечер на Тарас Шевченко”, в. „Народно дело”, бр.64 (4525)/ 17 март
1959 г.
[22] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.46,
л.13
[23] Пак там
[24] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.46,
л.27
[25] „Варненско лято 1959 г.”, кн.1 (15 – 31 юли) и кн.2 (16 – 31
август), Варна 1959 г.; в. „Народно дело”,
бр.167 (4628)/ 15 юли 1959 г.
[26] в. „Народно дело”, бр.167 (4628)/ 15 юли 1959 г.
[27] „Варненско лято 1959 г.”, кн.1 (15 – 31 юли), Варна, 1959 г.,
с.24-29
[28] „Варненско лято 1959 г.”, кн.2 (16 – 31 август), Варна, 1959 г.,
с.25
[29] „Първият в света международен
журналистически дом открит”, в. „Народно
дело”, бр.178 (4639)/ 28 юли 1959 г.
[31] „Първият в света международен
журналистически дом открит”, в. „Народно
дело”, бр.178 (4639)/ 28 юли 1959 г.
[32] Пак там
[33] Пак там
[35] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.46,
л.47
[36] Сергей Доренски е един от
известните съветски и руски пианисти. Роден е през 1931 г. в Москва. Повече за
него на https://archive.is/20120918133733/www.tvkultura.ru/news.html?id=131438&cid=370, достъп към 24.09.2017 г.;
https://archive.is/7Sb3e, достъп към 24.09.2017 г.; http://tvkultura.ru/article/show/article_id/64295/, достъп към 24.09.2017 г.;
[37] „Концертът на съветския пианист
Сергей Доренски”, в. „Народно дело”,
бр.223 (4684)/ 19 септември 1959 г.
[38] Повече за Вера Дулова на http://old.mosconsv.ru/teachers/about.phtml?475, достъп към 24.092017 г.
[39] „Именитата съветска арфистка
проф.Вера Дулова”, в. „Народно дело”,
бр.271 (4732)/ 14 ноември 1959 г.
[40] Пак там
[41] Събитието протича от 16 до 26
ноември 1956 г., „Културни връзки между България и Украйна”, в. „Народно дело”, бр.273 (4734)/ 17
ноември 1959 г.
[42] „Вечер, посветена на украинската
култура”, в. „Народно дело”, бр.278
(4789)/ 22 ноември 1959 г.
[43] „Сърцето на украинския народ
тупти заедно с нашите сърца”, в. „Народно
дело”, бр.279 (4790)/ 24 ноември 1959 г.
[44] Пак там
[45] Пак там
